Парламентът изненадващо сложи 50% таван на лихвите по заемите

Идеите за налагане на таван на лихвите по потребителските кредити вчера изненадващо се превърнаха в реалност. Противно на позицията на водещата комисия – бюджетната, пленарната зала вчера гласува, че годишните разходи по всякакви видове кредити за граждани не могат да превишават 50.1%. Това обаче реално ще засегне само фирмите, които предлагат т.нар. бързи или лесни кредити с огромни лихви и такси. Ограничението няма да се отрази на банките, при които такива високи проценти няма. Решението на парламента вби клин сред депутатите от двете управляващи партии БСП и ДПС. Веднага се заговори, че има голяма съпротива и че още идната седмица може да се стигне до отмяна на тавана.

Според одобрените вчера текстове годишният процент на разходите по потребителските кредити (ГПР включва както лихвата, така и разните такси, комисиони и др.) не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва, която е равна на основния лихвен процент плюс 10%. В момента ОЛП е под 0.1%, ето защо годишният процент на разходите по кредита не може да е над 50.1%. Клаузите в договори, които нарушават това изискване, ще се считат за нищожни, а надвзетите суми ще подлежат на връщане, решиха още депутатите. Таванът за лихвите ще важи и за най-малките кредити – под 400 лв., които досега бяха изключени от приложното поле на закона.

Решението на парламента ще удари фирмите за бързи кредити. Те отпускат малки суми с кратък срок на връщане, без да искат обезпечения и поръчители, затова услугата им е скъпа. Например при кредит 1000 лв., срок за връщане 12 месеца и месечна вноска 189 лв. (примерът стъпва на реална оферта) кредитополучателят трябва да върне общо 2268 лв. А с току-що приетия таван разходът не може да е повече от 501 лв., тоест длъжникът би върнал 1501 лв. вместо 2268 лв. Могат да се дадат и по-фрапантни примери със заеми с по-кратък срок, при който годишният процент на разходите скача още по-високо.

Промяната няма да засегне банките, макар че някои от тях също имат дъщерни компании за лесни кредити. „Банките обикновено искат поръчител, а и средните разходи по техните потребителски заеми са около 28%“, обясни депутатът Георги Кадиев. По последните данни на БНБ за февруари средният лихвен процент по потребителските кредити на домакинствата в левове възлиза на 12.01%.

Гласуването на предложенията вчера породи смут сред депутатите, макар че подобни идеи се коментират от доста време. Никой обаче не очакваше да се стигне до реално решение, защото предложението на Кадиев и колегата му Георги Анастасов от БСП не получи подкрепа в ресорната бюджетна комисия. Но в крайна сметка за налагането на таван гласуваха от всички парламентарни групи, включително и трима депутати от ДПС. Веднага след това мнозинството даде на заден ход. „Вероятно ще прегласуваме тези текстове на заседание на парламента в сряда“, обясни Румен Гечев (БСП). Същото спомена и председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС), макар че той самият говореше за налагане на таван за лихвите по бързите кредити. Вчера обаче той обясняваше, че това трябва да стане с друг, отделен закон, а не сега. „Не бива да прехвърляме съществуващия в момента проблем с доверието към бързите кредити и към банките. При тях проблеми няма и е редно да мислим за отделна регулация за фирмите“, коментира преди време депутатът, а вчера обясни, че не се е отказал от тази идея.

На този фон лидерът на БСП Сергей Станишев излезе с остър коментар по адрес на банковия сектор. „Разбирам желанието на мнозина чрез кредит да подобрят живота си. Но категорично заставам срещу практиката – банките да използват това и да се опитват в България и за българите да налагат правила, които не смеят да прилагат в другите европейски държави“, заяви Станишев. Не стана ясно защо патосът на Станишев е към банките, когато казусът реално засяга друг сегмент от пазара на кредити.

Депутати от мнозинството пък се запритесняваха, че приетият закон щял да тласне малките кредити в сивия сектор. В същото време обаче данните на БНБ показват, че скъпите бързи заеми са огромен проблем – към края на 2013 г. необслужваните суми са 585.6 млн., или 29,6% от отпуснатите лесни кредити (които са 1.98 млрд. лв.). „Не приемам твърденията, че ще изтласкаме този пазар към сивия сектор. Има компании, които работят на 30%, защо трябва да подкрепяме онези, които искат 1200%?“, коментира Кадиев.

ТАКСИТЕ

Вчера парламентът гласува и други важни ограничения – забрана за банките да събират такси за управление и усвояване на кредита, както и да налагат наказателни лихви при предсрочно погасяване на ипотечни кредити. Неустойка до 1% от предсрочно погасената сума ще може да се търси само ако заемът е изчистен преди изплащане на 12 вноски по него. Най-важният текст от закона – дали той ще важи само за напред или и за стари договори, които ще трябва да се актуализират, предстои да бъде гласуван идната седмица.

Вашият коментар